Начало » Спорт » Боксовата легенда Сарафа: Наркотиците и алкохола ми спасиха живота!

Боксовата легенда Сарафа: Наркотиците и алкохола ми спасиха живота!

Реклама:

sarafa

Серафим Тодоров – Сарафа даде откровено интервю за предаването „Код спорт“ по TV+. Той е натурален, истински и никога не гримира своите фрази. В бляскавата си кариера на боксовия ринг е отвоювал 3 световни и 3 европейски титли. Два пъти е избиран за Спортист на годината на България през 1991 г. и 1993 г. Миналата година светът пак си припомни, че той е последният боксьор, победил превърналия се в планетарна легенда американец Флойд Мейуедър. Направи го на олимпиадата в Атланта през 1996 г., където във финала на категория до 57 кг реферите го ощетиха брутално срещу тайландеца Камсинг и той остана втори.

– Шампионе, здравей! Защо те намираме в Пазарджик, а не в Пещера или в София?
– Защото, София никога не е бил благоприятен град за мен – много хаос, много движение. Не е за мен, аз съм нервно момче. За Пещера мога да кажа, че ме прогониха. Правих много реални работи за този град и нищо не съм получил, само съм бил използван. Те ме прогониха.

– Винаги има причини за срещи с теб, но формалният повод сега е една твоя роля във филм. Ти си артист в живота, артист на ринга, сега актьор на снимачната площадка. Разкажи нещо повече.
– Благодаря на президента на Българската федерация по бокс Красимир Инински. С него сме близки приятели. От агенцията разпитваха, искаха един боксьор и Инински им каза: „Той е най-точният човек! Серафим Тодоров е най-артистичният и в ринга, и в обществото. Само той може да ви свърши работа“. Те се увериха в това. Като отидох, бързо научих репликите, мимиките и влязох в роля. Казаха ми, че все едно цял живот съм бил актьор.

– Доколкото знаем ролята ти е отрицателна. Как я прие като знаем твоята максима: „Удрям човек само на ринга“?
– Ролята ми беше на злобния баща. Изобщо не ми отиват такива роли. Никога не съм бил злобен, показал съм и го и в живота. Ако съм бил злобен, нямаше да съм на това дередже. Искаха винаги да бъда сериозен в кадъра и да удрям американеца. Просто сценарият е такъв.

– Да поговорим за един друг американец. Миналата година много се разшумя за Флойд Мейуедър, когото ти си побеждавал. Как гледаш на това, че в момента той е най-богатият спортист в света, отвисоко гледа на парите?
– Всеки е с късмета си. Той се е родил в Америка, аз съм се родил в България. Не му завиждам, а го благославям. Да е жив и здрав, направил си го е с труд. Знаете, че най-тежкият спорт е бокса и момчето заслужава. Миналата година едни хора застанаха зад мен. Казаха, че могат да реализират мач-реванш с него. Знаете, че аз много-много шапка не свалям и не се интересувам много. Казах им: „Уредете нещата. Знаете, че аз съм великодушен човек, взимайте половината“. Те казаха, че ще го организират. Казах им да действат и да ми се обадят. Аз съм готов. И това беше с тези мои мениджъри.

– Виждал ли си се на неговото място някога? Не е тайна, че след като го победи на олимпиадата в Атланта американските мениджъри ти предложиха договор, но ти отказа. Защо?
– Не знам Бог с каква душа и с какви мисли ме е направил. Просто не мога да повярвам какъв човек съм се родил. Цял живот съм мачкан, само съм използван от тази държава. Всичко ми е направено от Бог. Не съм искал нищо, бил съм родолюбец. Викам си, че нещата ще се променят в България. Знаете, че надеждата крепи човека. Знаех, че у нас не могат да се подобрят коренно нещата, но си викам, че ще има промяна – Европа се отваря, друго ще стане, друго разбиране ще има нашият народ, животът ще бъде по-благ, ще се уважаваме един друг, няма да има лоши мисли. Но нищо не се оправи, лошо тръгнаха нещата.

– Помним на олимпиадата как се въртяха костюмарите около теб. Ти беше категоричен, но после според мен съжаляваше, защото дойде в България, видя, че нищо не се променя, тръгна за Турция…
– При мен беше една страхотна измама, направена от тогавашното ръководство на федерацията. Тотално ме измамиха. Имаше един измислен герой, пълен мошеник Андрей Дойчев. Бог го наказа, но още ще бъде наказван. Той беше ген. секретар и ми каза така: „Сарафче, живот и здраве, ако вземеш медал на тази олимпиада, достатъчно си дал за България, за боксовата федерация. Аз ще ти дам разрешение, където искаш, там да отидеш да се боксираш за себе си за пари.“ Тук не съм взимал пари. За световна титла се взимаха 3-4 хиляди долара – това пари ли са били. И така връщам се тук. Вече имах второ дете, дъщеря ми се беше родила и гледам, че не ми стигат парите. Жена ми не работеше, децата ми бяха малки. Не само моето семейство, много хора отстрани съм изгледал. Не ми стигаха парите и казах на федерацията: „Ало, аз съм избран за най-добрия боксьор на планетата и ако мислите да ме държите с тази заплата, вече няма как да стане.“

– Колко беше тази заплата?
–  350 или 400 лв. Аз им исках 1000 лв., за да остана да се боксирам. Казаха, че ще се събере Управителният съвет на боксовата федерация, за да реши. След една седмица: „Сарафче, няма да стане…“ А аз им казвам: „Пак искате аз да ви храня и всички да лапате от гърба ми и за вас да играя. Няма да стане“. А този „герой“ Андрей Дойчев ми беше казал, че ще ми даде разрешение да се боксирам някъде другаде за пари за мен и за семейството ми. Знаех къде дават най-много за аматьорския бокс. Турците са фанатици, най-много там се плаща. Викам си: „Най-добре е там да си отида, да направя една световна титла, да взема 1 млн. долара.“ Като стъпих на турска територия и като се видях с президента на „Бешикташ“ Ердал Аджар, той беше бос на подземния свят. Каза ми, че ако стана световен шампион, влизам в историята на бокса в Турция и само от него ще имам 500 хиляди долара. А държавата какво ще даде е отделно. Нашите не се наситиха с това, което са лапали от моя гръб и искаха още пари. Турците викат: „Те нормални ли са в тази държава? Ти си най-титулуваният боксьор!“ Искаха 300 хиляди долара.

– В средата на 90-те времената бяха меко казано „сурови“. Нямаше ли оферта от подземния свят, например да плашиш само с името си?
– Много оферти съм имал отвсякъде, от всички големи градове, но не искам да цитирам имена. Знаете, че силата и парите през 90-те бяха при мутрите. Много ме искаха да бъда в подземния свят, но нали ви казах, че аз съм докоснат от Бога – с реално мислене, с чиста душа и добро сърце. Удрял съм само на ринга, никога не съм правил лошо или да съм посягал в обществото.

– Миналата година започна отново да тренираш. Вдъхнови се от „мача на мачовете“ в бокса между Мейуедър и Пакиао. Докъде стигна със спортната форма?
– Пак се връщам към мениджърите. Те ми казаха, че ще направят нещата така, че да бъдат добре за моята подготовка. Но направо ме е срам да говоря…Казаха ми, че ще уредят едни работи, че всеки месец ще взимам достойна заплата, а накрая няма нищо. Тренираш и нищо. Викам си: „Няма да стане тази работа!“ Те ме награбиха, те искаха да върша това нещо.

– Колко време изкара?
– Изкарах поне три месеца плътно.

– Тежко ли е?
– Е, тежко е. Прекъснал съм преди осем години и е тежко да влезеш пак във форма. Трудно е, все пак осем години не съм играл и не съм тренирал.

– Имаш страхотни истории с мениджъри и баровци в Германия. Един от милионерите ти е носил сака…
– Аз благославям тази нация. Това е уникалната нация! Много си допадах с такава душа и с такова мислене. Ето, такъв народ ме заслужаваше мене, защото с моето мислене, характер и възпитание заслужавах да бъда в немските или американските среди. Всяка седмица пътувах в петък, събота или неделя имах мач и в понеделник мениджърът ни връщаше с голямата класа – „Мерцедес“. Един ден отиваме на аерогарата, отваря багажника и той ми взима сака да го носи. Казвам му: „Защо? Ти си ми мениджър!“ Отговори ми, че има милионери много, но таланти като теб се раждат един на милион. Какво възпитание, какво мислене! Тук кой милионер ще ти носи сака?! Ограбил те е, направил е зилуми и ще ти носи сака! Няма братко, тук не може да има такова нещо!

– Истина ли е, че си пушил опиати след разочарованието от загубения финал в Атланта?
– О, много. Ако не са били тези опиати, щях да си отида от този свят. Леле, какво прекарах! Бях много зле. По едно време в град Пещера нямаха препитание и нямаха с какво да си платят тока. Един ден дойдоха да ми спират тока. Аз съм момче, което казва истините. Най-много мен ме обичаха, а после никой не ти обръщаше внимание! „Здравей“ не ти казва! Това ли беше обичта и любовта на хората към мен? Бях психически разконцентриран. Намирах утеха в опиати и в алкохол. Аз не бях такова момче, но този народ ме направи такъв.

– Това е много голям шок, защото когато ти печелеше титли, си спомням, че имаше тумба от хора сред теб и ти ги черпеше.
– Колко хора съм изгледал. И това са мъжки, качествени, потни пари. Нямате представа как съм се раздавал. Никой не го е правил това и втори няма да се роди като мен. Не са били много пари, но до последно се раздавах. Само някой блага приказка да ми каже, вадех пачката и давах.

– Силно вярващ си, нали? От кога е така?
– От много години съм силно вярващ, от 19-годишна възраст. Но по-силно съм влязъл вече 12-13 години. Моят дом е Божий храм. У нас се събират набожни и така е по-хубаво.

– Би ли коментирал една твоя фраза – „лошата ми черта е, че съм добър човек“?
– Като гледам как живеят хората, всичко е в демона. Преди два-три месеца дойдоха едни журналисти да ме питат има ли мъж. Аз не виждам мъже вече. Колко му се иска в този живот да бъдеш мъж, да бъдеш човек! Но всеки е хванал дявола и си върши лошото. Е, как ще се развие по друг начин животът в България?! Бедствие е, просто те използват докрай.

– За политиката използваха ли те?
– За политиката използваха много великодушния Сараф. Той е обичан, той ще помогне…

– Никой ли от политиците не удържа обещанията си към теб?
– Не, никой. Само съм бил използван. Организирах ги. Аз съм обичано момче, уважавано момче. Казвах им какво ще е положението и си гласуваха хората. Имаха си гласовете, организираха събрания в други градове – Добрич, Русе, Ямбол…Но не си удържаха на думата.

– С какво най-много се гордееш днес?
– Най-много се гордея, че имам много силна вяра в Бог и със семейството ми. Всичко друго ми е изкуствено. Много чисти дела имам и семейството ми е уникално. В Германия са. Принудихме се там да търсим утеха. Там е работата, там ще търсим реализация.

– Вярно ли е, че с 23 дни подготовка на олимпиадата в Атланта победи Мейуедър?
– Да, вярно е. С 23 дни плътно. Бях упорит. Предишната ни подготовка беше в Кюстендил, но там имаше едни абитуриентски балове и не се тренираше, както трябва. Останаха ни 25-26 дни и плътно 23 дни имах много яка и усилена подготовка.

– Какво стана на финала срещу тайландеца?
– Имаше игра, корупционна схема. Този тайландец го бих на предолимпийския турнир в Атланта с четири тренировки. Вече бях минал през много световни, европейски и олимпиади и знаех как се въртят схемите. Започна се още от жребия. Американецът трябваше да се падне при тайландеца, а го изместиха при мен. Веднага врътнаха жребия. Тайландецът го организираха, кашираха се при нашия Жечев под масата и… Хайде, много здраве на Сарафа. Жечев мен ме е намразил още от 1988 г. Лека му пръст на този човек. Тогава на олимпиадата пак направиха едни игри, той направи едни корупционни схеми и журналистите дойдоха да ни питат. Питаха ме и мен, пък аз съм много откровен човек. Много обичам да говоря истината. Казах за неговите схеми, та загубихме и аз, и Киркор Киркоров. Оттогава ми беше вдигнал мушка и две олимпийски титли ми разби. Следващите две олимпиади тотално ме срина. Просто ей така ми продаде мачовете.

– Защо е така в бокса? Сега гледа ли олимпиадата в Рио – пак същите истории?
– Гледах. Боксът си отива, вече няма наслада. Сега мислели по пет рунда да го направят аматьорския бокс…

– Как гледаше на евентуална кариера в професионалния бокс?
– Това е много по-лесно. Там промоутърът ти подбира противниците, бързо те гласят да ставаш световен шампион и парите са други.

– Следиш ли изявите на Кубрат Пулев? Какво мислиш за тежката категория в профи бокса?
– Уважавам го, защото в момента той държи рекламата на бокса. Добре се държи. Има промяна в неговия стил. Този треньор е много голям. Помня го от времето на ГДР. Тази школа…Страхотен треньор. В националния отбор постоянно беше той, много разбира бокса. Велик треньор е! Промени стила на Кубрат, а на тези години не е лесно. Този треньор е уникален.

– Какво е мнението ти за братя Кличко?
– Много велики боксьори. Те са уникални, страхотни боксьори.

– Знам, че не признаваш Майк Тайсън.
– А, Тайсън…Такива боксьори, не. Това за мен не са боксьори.

– Кое не му харесваш?
– Той е боксьор за четири рунда. Вижте Кличко по колко рунда правят. Ето и Флойд – техниката, красотата, движенията им. Казах, че Флойд ще бие Пакиао, той е хитрец, а не побойник и го надигра.

– В твоите очи най-великият боксьор е…?
– В историята номер 1 е Мохамед Али и това е неоспоримо. Няма да се роди отново такъв като него.

– Защо отказа да живееш в София?
– Не ми харесваше. Движение, много наплив, много народ. А аз съм си момченце от Пещера и как да ми хареса в София…

– Все още ли смяташ, че чужденците те уважават повече от твоите сънародници?
– Много повече ме уважават чужденците. Миналата седмица ми се обаждат от Кьолн и ме искат за треньор там. Питат ме каква заплата искам и веднага ми осигуряват жилище. Е, как да стане?! Жена ми и синът ми в момента работят в Мюнхен и казват, че момчета, които там тренират, само за мен питат и ме искат за треньор. Е, как няма да те уважават повече! Тук кой те търси? Само, за да си направят реклама с твоето име и да лапат на твоя гръб.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+

Източник: БЛИЦ

Твоят коментар