mirp
Колоездачът Мирослав Късовски, който загина трагично под връх Ботев, не е злоупотребил с алкохол. Истинските причини за смъртта му са неподходяща екипировка, закъсняла информация от мобилните оператори за местонахождението му, късното включване на военните и некоординираните действия на спасителните екипи.

Около 11 часа на 26 октомври Мирослав Късовски тръгва с велосипеда си от хижа „Тъжа“ към връх Ботев. По-късно през деня, към 14,30 часа, той провежда телефонен разговор с близките си. Мирослав звучи ведро. Съобщава, че се намира недалеч от върха, пише 168 часа.

Нищо в думите и в тона му не предвещава зловеща завръзка. От този момент обаче връзката с него се губи. Завинаги…

Цели три денонощия по-късно 34-годишният софиянец е обявен за национално издирване, а екипи на Планинската спасителна служба предприемат действия за издирването му в Калоферския Балкан.

В петдневната мащабна спасителна акция вземат участие много доброволци, приятели на Мирослав, рейнджъри от Национален парк „Централен Балкан“, кучета-следотърсачи, 300 военни и вертолет “Кугър” със спасители от 24-та авиобаза “Крумово”.

Въпреки усилията на специалните екипи, на 2 ноември младият мъж е намерен мъртъв в североизточното подножие на връх Ботев. Близо до заслона “Маринка”, който е на 2 часа и половина от хижа “Тъжа” и на 40 минути от върха.

Почернените близки отбелязват като слаби места на операцията липсата на синхрон между отрядите и забавената информация от мобилните оператори.

На нея разчитат спасителните екипи, за да установят в коя клетка на мобилната мрежа е засечен за последно младият мъж.

В момента единствено полицията може да изисква от тях данни за точното местонахождение на бедстващ турист. Практиката показва, че тази процедура отнема над 48 часа.

Мобилните оператори обаче са категорични, че са подали светкавично информацията и не са изчакали тази процедура.

Близките, не отричат и пагубните грешки на Миро – неподходящата му екипировка, несъобразената обстановка в планината и фактът, че е бил сам.

Според тях той е стигнал почти до върха, но се е отказал заради засилилия се вятър и напускащите го сили. Слязъл е 20-30 м по-надолу по склона, за да бъде от подветрената страна.

Близките смятат, че намирането му до откритата местност при заслон „Маринка“ е доказателство, че е знаел къде се намира.

Именно затова е оставил колелото си непосредствено до пътя, за да послужи като знак за местонахождението му при издирване.

Приятелите на Късовски категорично отричат твърденията за прекомерна употреба на алкохол в деня и вечерта преди похода.

Хижарят на „Тъжа“, където Мирослав е пренощувал, споделя пред тях, че не би допуснал човек в нетрезво състояние да тръгне в планината. Компютърът на колелото, с което се е движил младият програмист, показва пробег от 54 км и денивелация над 1000 м в последния му преход. Близките са категорични, че това е невъзможно за човек, употребил алкохол.

Любители планинари са на мнение, че избраният от Миро маршрут е най-обичайният за достигане до връх Ботев. Теренът е лек, има и стръмни пътеки, но те са по силите на всеки средностатистически планинар.

Трудно човек може да се отклони от пътя, защото има ясна маркировка. Проблемът на този район е честата и рязка промяна на метеорологичната обстановка.

Времето се разваля за секунди, вятърът и мъглите стават застрашителни. Това е и причината, на пръв поглед не толкова суровата Стара планина, да е тази, която е взела най-много жертви – туристи и алпинисти.

„Ситуацията бе с предречен изход заради кризисното време и лошата екипировка на Мирослав“ – коментира пред „168 часа“ Румен Стоянов, кмет на Калофер. Възхитен съм от гражданската позиция на калоферци и безрезервното им участие в акцията наравно с професионалните екипи.“