Начало » България » Кеворк Кеврокян избухна срещу целия свят в последното си бомбастично интервю!

Кеворк Кеврокян избухна срещу целия свят в последното си бомбастично интервю!

кево

Живата легенда в телевизионната журналистика Кеворк Кеворкян наруши близо едногодишното си мълчание пред медиите. Той разкри позицията си за състоянието на родната политика, главните действащи лица в нея, ситуацията в телевизиите и държавата в специално интервю за БЛИЦ пред Ивайло Крачунов. – Най-великият български футболист Христо Стоичков заяви при участието си във “Всяка неделя” – “Телевизията без теб, е като футбола без мен…И телевизията и футбола ни в момента са нула ..” Какво чувствате, когато си припомняте думите на Камата?
– Ако бяха само нула, пак щеше да е нещо. Но често – особено покрай тъй наречените „реалити“ програми – се превръщат в две нули, в тоалетна – някаква селска, външна тоалетна, скована набързо и ползвана скотски. Чуват се и неприлични звуци – но отправяни направо в лицето на публиката. Никакъв финес, за свян да не говорим.
„Брадъризацията“ нанесе непоправими щети на телевизиите, те се превърнаха в

работилници за производство на „звездни“ буболечки.

Хубаво, да го правят, ако им е кеф, обаче в същото време почти загърбиха хората на духа, смислените личности се чувстват неуютно там, те се свиват сред множеството от Сульо и Пульо – днешните любими герои на телевизиите. А великият академик Дмитрий Лихачов само преди трийсетина години наричаше България „Държава на духа“…
Думата трябва да плющи като знаме – обаче отдавна не съм чул от екрана думи, които направо да те сграбчат за сърцето. Това е краят ни, ние, всъщност отдавна вече сме свършени, но поради абсолютно налудния ни оптимизъм не го схващаме.
Телевизиите са може би вторият по значение екзекутор…

– Кой е първият?
– Е, повечето от ония серсеми, които трябва да минават в очите на простолюдието за политици… Вижте какво правят в парламента. Да оставим дреболиите настрани. Една скорошна история: парламентарната група на ГЕРБ заставала като един зад депутатката си Ирина Коцева. Хубаво, обаче нали самият Бойко я накара да си подаде оставката? Какво излиза – че дребосъкът от ГЕРБ се е вдетинил до такава степен, че е решил да не го слуша?

Нека обаче първо проверят, дали вече е на пода, че тогава да се ерчат. Навремето Сталин получава мозъчен удар, докато е в дачата си в Кунцево и пада на пода, но е в съзнание. Сравнително бързо, след няколко часа научават това, виждат го, че лежи на пода, но само надничат през вратата и се махат – чакат го да се вдърви. Някои историци пишат, че това траяло три дни. Три дни не са могли да повярват, че с Вожда се е случило нещо. А всъщност, и когато Сталин вече лежи в саркофага си в Мавзолея на Ленин още се плашат. Имаше една снимка на храбрецът Хрушчов, който седи на пейка до Мавзолея и горчиво плаче – за всеки случай, ако се появи от някъде Вожда…

– Защо се сетихте за тази история?

– Защото нашите политици все бързат като палета пред майка си. И все бъркат фантазиите си с реалността…
Иначе, разбирам какво ме питаш: Вожда си е целичък, но упорито се държи кавалерски с раята около себе си, а те, за благодарност, непрекъснато отрязват по едно тънко парченце от харизмата му. До това водят непрекъснатите му отстъпки и лавирания…

– С какво може да се обясни непостоянството на нашите политици?
– Понякога те се държат просто като шизофреници. Вижте ги, какво правят с Изборния закон – сякаш нямат разум да седнат предварително да се разберат. Винаги най-напред режат, а сетне кърпят. Този закон най-вероятно няма да мине през Конституционния съд – заради текста за задължителното гласуване. Освен ако и там не са се филипизирали набързо…

– Филипизирали?
– Освен ако не са замязали на Филип Димитров, който без да има нужния стаж, за другите му качества да не говорим, бе нагласен от Плевнелиев там, дадоха му едно подаръче заради партийното му битие, най-видимият резултат от което беше разпада на СДС… Но такива са нашите български работи – в КС се праща човек, който нарушава закона, понеже няма стаж, а ние се дерем, че нашите индийци, скъпите ни цигани, трябва да спазват закона…

– Да се върнем към Стоичков, който често е кръвожаден към политиците, Вие също не му отстъпвате в оценките си. Мнението Ви за днешното правителство, което е подкрепяно от четири партии?
– Ако бяхме останали мислеща нация, а не зомбирана от телевизионни идиотщини, отдавна щяхме да развием канибалски инстинкти – след десет парламентарни заседания, видени по телевизията, си готов канибал. Вижте ги какво правят в петък – събират се едва двайсетина души от 240 – колкото да се изхрачат тлъсто в лицето на избирателите. Отегчението им е предизвикателно до крайна степен. Не малко от тях са никакви хора, сякаш заради тях народът е измислил фразата „Кога стана калайджия, кога ти почерня задникът“. А и се въртят и усукват като калайджии, непрекъснато сменят обекта на калайдисването…

Правителството е подкрепяно от една партия и от три файтона, файтонджиите им обаче са ловки играчи, особено тоя на Реформаторския блок – качват те и по пътя сменят на няколко пъти цената. Собствената си, имам предвид. Добри ученици на Костов, за когото каквото и да се каже, все ще е малко. И, между другото, ще повярвам, че Народът все още е жив, когато му потърсят сметка за дивашката приватизация – обаче този пладнешки цигански обир сякаш не занимава хората. Е, когато в ДНК-то ти се настани подобно отношение към кражбата, нищо добро не те чака. Вече никой не си спомня за прословутата му „работническо-мениджърска приватизация“, с която буквално бяха откраднати около хиляда и сто предприятия. Мисля, че и чикагските мафиотски босове от трийсетте години биха ни завидели заради тази чудовищна измама. Затова все казвам, че искам да ми покажат един-единствен обикновен българин, забогатял от тази „приватизация“ – и аз ще паля всеки ден по четири свещи за здравето на Костов, докато съм жив…

Учениците му не падат по-долу – и те са царе на политическата далавера, на постоянните врътки и пазарлъци. Политици-джуджета, които се държат като конекрадци…
Това правителство може да стои, колкото си иска, обаче то ще промени природата на политиката, ще я превърне в прост пазарлък – а сетне това няма да бъде изкоренено лесно и бързо… Както и самото пребиваване на Плевнелиев в президентството също ще има фатални последици – защото този човек съобщи на публиката, че вече всеки може да е президент. И вижте я сега сюрията, която ще се кандидатира: миски, певици, аптекари, накрая и някое куче ще завърти опашка. Това е позорно – и показва, колко е компрометирана президентската институция, колко е олекотена, и вече се схваща като поприще, достъпно за всеки идиот… Но ние си мислим, че всичко минава и заминава. Глупаци сме и в това отношение…

– Кога на Борисов ще му писне от капризите на коалиционните партньори и ще поиска предсрочни избори?
– Вече би трябвало да е стигнал границата на поносимостта си. Засега обаче продължава само да ги плаши. Те пък също се опитват да го плашат – но им стига Бойко да прескочи до Парламента, да ги насмете набързо – и да стигнат до поредното си споразумение, което си е, разбира се, нищо и половина…

Изкушението пред Бойко е голямо: дали да върти играта с търговците – или да ги разкара.

Със сигурност, той съзнава, че това го изхабява, но пък, от друга страна, има вероятност следващите избори да възпроизведат същото каре, в което поне двама от играчите ще играят с белязани карти, ако не и всички…

Тъй или иначе, ситуацията в и около България е толкова неприятна, че политиците дори избягват да се замислят над нея. БСП продължава да е сериозна партия – но там пък

чакат Бойко да се изхаби,

което ще означава и края на ГЕРБ, и тогава да поемат играта. Разбират, че нямат силен играч от неговия тип, владеещ театъра с масите и предпочитат партията му да се разяде. Може да се наложи да чакат още доста време.

Не бива да се подценява съвместният ресурс на БСП с ДПС – те, в крайна сметка, пак ще се съберат, независимо от предателствата на БСП. И независимо, че целувката между Станишев и Местан на „Орлов мост“ отдавна е изветряла, ако изобщо е струвала нещо, особено мляскането на Станишев. Този пък единствено себе си целува достатъчно искрено…

Политическото дълголетие на Бойко ще зависи и от отношението му към ДПС. Засега относително ловко се справя с процесите там. Но трябва да артикулира по-ясно,

българофилството му трябва да е по-отчетливо,

това се очаква от хората. Те са отвратени от факта, че пристига някакъв турски политик, адвокат на Местан – и всички го търпят, докато анексирани части от България, засега на думи…
Но добре, че се случи това, за да се убедим още веднъж, какъв позьор и неблагодарник е Костов, който все дуднеше, че нямало „Български етнически модел“. А това е една от най-отвратителните лъжи на Прехода и на главните му Фалшификатори. Е, хубаво, докато говореха срещу модела на Доган – и вече се набодохме на циганския кол. Наздраве, хак ни е. Такива са повечето български политици – поцелуйковци: лесни на целувките, които в повечето случаи са отровни. Лесни са и на лъжите.

– Закъснява ли ГЕРБ, като не обявява кандидата си за президент?
– Е, как да го обяви, когато го няма – освен Бойко, разбира се. Номерът с Плевнелиев, че всеки може да стане президент, стига Бойко да провери дали динята му е узряла, вече няма да мине. Затова наскоро Бойко каза нещо невероятно: че дори не е нужно ГЕРБ да посочва кандидатът за президент. Това издава притеснение. Издава също така и разочарование от коварството на Плевнелиев. Писал съм неведнъж, че след него ГЕРБ трудно ще има президент, освен ако Бойко не се кандидатира. Но и неговата не е лесна – да отиде и да се навре в стаичката, обитавана досега от Плевнелиев, изпълнена с неприятните миризми на изхвърляния, глупотевини и откровено кукуригане. Нали знаеш, науката отдавна е доказала, че думите остават в пространството, дълго след като са били изговорени. Все още не е открита техническата възможност да стигнем до тях. Но, ако пък изведнъж това се случи – Боже, какъв несмислен бъбреж ще се вихри в онзи кабинет! Плевнелиев остави след себе си и друга опашка, с която Бойко също трябва да се пребори: невнятните приказки по адрес на Русия. Мисията на новия президент ще се спъва и от тези приказки.
А ние до такава степен свикнахме с палячовщината в тази институция, че някакъв улегнал, разумен и мълчалив човек ще ни се вижда не на място там…
Прехода направи всичко възможно да се пресече задълго качественото възпроизводство на политическата класа и тя се превърна в Секта. Това е страшен проблем. А пък чупките в кръста са напълно достатъчни, за да се навреш в Сектата. Цветанов веднъж каза, че кандидатът за президент трябва да има „здраво семейство“. Ами глава не трябва ли да има? – попитах аз. Главата обаче, сякаш е последното нещо, което има значение у нас. Президентът трябва да бъде истински българин не само по паспорт –

след това да си е натовска и друга държанка,

сърцето му да кърви най-вече за България – и да провижда Българската Съдба в идващите години. Това обаче не става само с лъскане на обувки.

– Борисов и Цветанов дадоха отлична оценка за дейността на президента Плевнелиев. Какви са рисковете, ако той бъде номиниран за втори мандат?
– Няма рискове. Той просто няма да бъде избран. И двамата го знаят отлично. Но какво да се прави – отракаха се да говорят така. Между другото, Бойко каза нещо за Цветанов и сетне последва реакция, която бе направо неочаквана…

Източник: БЛИЦ и Ивайло Крачунов

Твоят коментар
Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE